Карол Николов има издадени пет книги след 1998 година. Те са:
Защита - стихотворения, 1998
Спомени от България - публицистика, 2003
Частен параклис - стихотворения, 2003
Нощни делници - внезапна проза, 2003
Стародавни напеви - стихотворения, 2004
Заложници на паметта - поема - роман, 2005
Живеещите в САЩ и Канада могат да си поръчат всяка една от тези книги на този адрес:

Карол вече има собствен блог. Моля посетете го на този адрес: [ http://www.karolnikolov.blogspot.com/


Къщата

Защо сънувам родната си къща / с порутени стени и в буренак.
И в сънищата пак защо се връщам / на детството при сглъхналия праг.

Там други хора дните си живеят. / И тя за тях е пристан и дворец.
И мина ли понякога край нея, / аз се усещам вече чужденец.

Наистина ли никога не свикнах / със градския си бит и мисълта,
че друг живот от нея ще поникне / и ще отгледа друго детство тя.

А може би - преди да се научи / в огнището й огън да кладе,
тоз, който я плати, ще я заключи / и току виж - на друг я продаде.

В студената й памет ще се сплитат / годините на спомен неживян
и от уютен дом - добър и читав, / ще се превърне грохнала във хан.

Но как могло би иначе да стане / и тя да оцелее в радостта,
щом нейните отколешни стопани / без път се запиляха по света.

Поверие такова съществува, / запазено със страх до наши дни,
че родната си къща засънуваш ли, / живота ти към залеза клони.

И сигурно е вярно. По наклона / спирачките ми скърцат вече зло.
И се търкаля бързо и ме гони / животът ми със криво колело.

Но все не мога сякаш да повярвам,/ да проумея и да разбера,
че мога да изчезна като варварин / и като скитник жалък да умра,

преди да съм се върнал в тази къща, / с последната си искрена сълза
и нейната съдба и скръбна същност / чрез своята душа да изразя.

http://karolnikolov.blogspot.com/