КАРОЛ НИКОЛОВ НА 75 ГОДИНИ

Роден е в село Обнова, Плевенско на 14 април 1935 г.
Бил е учител в село Средска, област Кърджали, в град Попово и в град Копривщица. Бил е журналист на свободна практика, рекламен сътрудник в Печатни произведения , редактор във вестник Учителско дело и в издателство Спектър . В различни периоди от живота си бил е още: видеооператор, фотограф, преводач, таксиметров шофьор, строителен работник, производител и разпространител на пощенски картички.
Членува в Съюза на българските писатели и в Съюза на българските журналисти. Издал е книгите: По-близо до земята , Защита , Спомени от България , Частен параклис , Нощни делници , Стародавни напеви , романа в стихове Заложници на паметта , Диагоналният юг (български летописи), книга за Копривщица Благодаря ти Господи , двуезичната стихосбирка Споделени пространства , Болка , Стихотворения , Виенско колело".

ПЕСЕНТА

Нас не веднъж и дваж са ни убивали
на този див и кървав кръстопът.
Вълни на варварство са ни заливали
и са посявали вражда и смърт.

Но ние не нападахме народи
и не проливахме човешка кръв
за злато, за облаги, за изгоди
преди да ни нападне някой пръв.

И затова не спирахме да пеем.
С изтръпнали и пламенни души
талантът ни роди, за да живеем
и в загубите да ни утеши.

Летяха над земята ни годините,
заменяха тъгите радостта,
редуваха се пламък и униние,
но нищо не погуби песента.

Угаснала в сърцата на убитите,
с хайдушка смърт и с бавен хоровод,
в просторната самотност на жените
възкръсваше тя жива за живот.

Тя роден праг и дух в душа изстинала,
убежище и дом в отруден час,
самата тя изстрадана родина,
светилище и истина за нас.

И затова ако ли в дни несвестни
животът ни затрие без следа,
ще я запеят ангели небесни
от най-отдалечената звезда.

Където всъщност тя лети, родена
от гения с безсмъртни сетива,
очовечила цялата вселена
с душата на разумни същества.

http://karolnikolov.blogspot.com/